Що за глупост

Вълнувам се, сърцето ми препуска, дланите ми се потят. Вървя бързо, тичам, за да не закъснея. Не обичам да закъснявам, да карам другите да ме чакат. Не съм толкова важна. Никой не е. Добре ли изглеждам? Косата ми сигурно стърчи във всички посоки. Винаги има собствено мнение и то никога не съвпада с моето. Ето, … More Що за глупост

Единадесетия етаж

Стаята беше тъмна. Приглушени шумове долитаха от булеварда единадесет етажа по-надолу. Помещението беше полупразно. Единствените мебели бяха малко дървено бюро, стол, поставен до него, и легло. Те обаче сякаш се стапяха в празнотата. Носеше се лек мирис на цигари, примесен със студения въздух, който нахлуваше от широко отворения прозорец. На стола, подпрял глава на ръцете … More Единадесетия етаж

Отражение

Дървета и храсти бързо прелитат покрай прозореца. Полето, покрито със сняг, изглежда дори по-неприветливо и студено на гаснещата дневна светлина. Небето, което доскоро бе бяло, като неизползвано платно на художник, бавно потъва в мрак. Сякаш всичко навън е застинало, сковано от студ. От някъде се чува влак, препускащ през гори и поля. От прозорците струи … More Отражение

Невидим

Гъста мъгла се спуска над града. Усещаш как полепва по теб, как се опитва да те ослепи, как прави нощта още по-тъмна и студена. Голите дървета протягат клони, опитват се да те сграбчат. Сградите напомнят за вкаменени гиганти, застрашително надвесили се над минувачите. Бродиш безцелно из шумните улици. Коли профучават наоколо, а хора със зачервени … More Невидим